Златото: абсолютната застрахователна полица
Д-р Алан Грийнспан е председател на Федералния Резерв на САЩ от 1987 до 2006 г и оттогава консултира правителствени агенции, инвестиционни банки и хедж фондове. В това интервю, той разкрива дълбоките си опасения относно икономическите перспективи пред развития свят, мнението си за важната роля на златото в монетарната система и вярата си в златото като абсолютната застрахователна полица.
В последните месеци нарастват опасенията относно появата на стагфлация. Мислите ли, че тези опасения са основателни?
Намираме се в продължителен период на застой на растежа на производителността, особено в развитите страни, което се дължи главно на застаряването на поколението "бейби бум". Социалните помощи (права в САЩ) изтласкват брутните вътрешни спестявания, които са основен източник за финансиране на инвестициите, долар за долар. Спадът на брутните вътрешни спестяванията като дял от БВП потисна брутните нежилищни капиталови инвестиции. Намалелите инвестиции са това, което потиска растежа на продукцията на час в световен мащаб. Произведената продукция за час нараства с около ½% годишно в САЩ и други развити страни през последните пет години, в сравнение с по-ранен темп на растеж от близо 2%. Това е огромна разлика, която се отразява пропорционално на брутния вътрешен продукт и на стандарта на живот на хората.
Със забавянето на растежа на производителността, цялата икономическа система се забавя. Това предизвика отчаяние и последващо нарастване на икономическия популизъм от Brexit до Тръмп. Популизмът не е философия или концепция като социализма или капитализма, например. По-скоро това е вик на болка, където хората казват: Направете нещо. Помогнете!
В същото време, рискът от инфлация започва да се покачва. В Съединените щати, нивото на безработица е под 5%, което оказва натиск за повишаване на заплатите и разходите за единица продукция като цяло. Търсенето се увеличава, както се вижда от неотдавнашното широко увеличение на паричното предлагане, което подклажда инфлационния натиск. Към днешна дата, увеличението на заплатите до голяма степен е поето от страна на работодателите, но ако разходите продължат да се движат нагоре, цените в крайна сметка трябва да последват примера им. Ако наложиш инфлация на стагнация, получаваш стагфлация.
С увеличаването на инфлационния натиск, очаквате ли подновен интерес към златото?
Значително увеличение на инфлацията в крайна сметка ще доведе до увеличение на цената на златото. Инвестицията в злато в момента е застраховка. Тя не е с цел краткосрочна печалба, а дългосрочна защита.
За мен златото е основната световна валута. Тя е единствената валута, заедно със среброто, която не изисква подпис на контрагента. Златото, обаче, винаги е било много по-ценно от среброто. Никой не отказва злато като платежно средство, за да се изплати задължение. Кредитните инструменти и книжната валута зависят от кредитоспособността на контрагента. Златото, заедно със среброто, са една от малкото валути, което имат присъща стойност. Винаги е било така. Никой не поставя под въпрос стойността им и те винаги са били ценна стока, изсечени за първи път в Мала Азия през 600 г. преди новата ера.
През последната година станахме свидетели на Брекзит, победата на Тръмп в изборите и решително нарастване на политиките срещу системата и върхушката. Според вас как ще се приспособят към новите обстоятелства централната банка и паричната политика?
Единственият пример, който имаме, е това, което се случи през 1970 г., когато за последен път имахме стагфлация и имаше реални опасения инфлацията спираловидно да излезе извън контрол. Пол Волкър беше поканен да стане председател на Федералния резерв и той вдигна основния лихвен процент (ОЛП) по федералните фондове до 20%, за да спре подкопаването. Това беше много дестабилизиращ период и със сигурност най-ефективната парична политика в историята на Федералния резерв. Надявам се, че няма да се наложи да повтаряме упражнението, за да стабилизираме системата. Но това, остава открит въпрос.
Европейската централна банка (ЕЦБ) има по-големи проблеми, отколкото Федералния резерв. Актива на баланса на ЕЦБ е по-голям от когато и да било след непрекъснатото нарастване, откакто Марио Драги заяви, че ще направи всичко необходимо, за да запази еврото. А аз имам сериозни опасения за бъдещето на самото евро. Северна Европа се използва, за да финансира дефицитите на Юга; това не може да продължи безкрайно. Еврозоната не работи.
Междувременно, във Великобритания, остава неясно как Brexit ще бъде решен. Япония и Китай също остават затънали в проблеми. Така че е много трудно да се намери някоя голяма икономика, която да е сравнително стабилна и е изключително трудно да се предскаже как ще реагират централните банки.
Въпреки че, златото не е официална валута, то играе важна роля в паричната политика. Според вас каква роля ще има златото в новата геополитическа обстановка?
Златният стандарт е бил на върха си в края на 19 и началото на 20 век, в период на извънреден световен просперитет, характеризиращ се с твърд растеж на производителността и много ниска инфлация.
Но днес, е широко разпространено мнението, че златният стандарт от 19-ти век не работи. Мисля, че това е като носенето на неподходящ размер обувки, след което казваме, че обувките са неудобни! Това, което се провали не беше златния стандарт; това беше политиката. Първата световна война обезсили фиксираните паритети на валутните курсове и нито една държава не искаше да бъде изложена на унижението да има по-нисък обменен курс спрямо американския долар, отколкото този, който е имала през 1913 г.
Великобритания, например, реши да се върне към златния стандарт през 1925 г. при същия валутен курс, който е имала през 1913 г. спрямо щатския долар (US $ 4.86 за паунд стерлинги). Това е монументална грешка на Уинстън Чърчил, тогава министър на финансите. Тя предизвиква тежка дефлация за Великобритания в края на 1920 г. и Централната банка на Англия изпада в несъстоятелност през 1931 г. Но не златният стандарт е това което не функционира; това са паритетите от преди войната, които не работят. Всички искат да се върнат на нивото на довоенните паритети на валутния курс, които, като се има предвид различната степен на войната и различното икономическо унищожение от страна в страна, правят това желание, като цяло, напълно нереалистично.
Днес, връщане назад към златния стандарт би се възприело като акт на отчаяние. Но ако златния стандарт беше на мястото си днес, не бихме се намирали в ситуацията, в която се намираме сега. Не можем да си позволим да харчим за инфраструктура по начина, по който би трябвало. САЩ крайно се нуждае от нея, и тя ще се изплати евентуално под формата на по-добра икономическа среда (инфраструктура). Но малко такива ползи ще бъдат отразени в частните парични потоци за погасяване на дълга. Много от тази инфраструктура ще трябва да се финансира с държавен дълг. Ние вече сме в опасност да видим отношението на федералния дълг към БВП да клони към трицифрено число. Никога нямаше да достигнем този момент на крайна задлъжнялост под златния стандарт, защото златния стандарт е начин да се гарантира, че фискалната политика никога не излиза извън контрол.
Смятате ли, че фискалната политика трябва да се пригажда, така че да подпомага решенията на монетарната политика?
Смятам, че обратното е вярно. Фискалната политика е много по-фундаментална политика. Паричната политика няма същия потенциал. И ако фискалната политика е разумна, тогава паричната политика се прилага сравнително лесно. Най-лошата ситуация за един банкер на централна банка е нестабилна фискална политика, такава каквато усещаме днес.
Основният въпрос е, че степента на растеж на държавните разходи, от тях до голяма степен социалните разходи, дестабилизира финансовата система. Пенсионната възраст от 65 г. се е променила незначително, откакто президентът Рузвелт я е въвел през 1935 г., въпреки че дълголетието се е увеличило значително оттогава. Така че, първото нещо, което трябва да се направи е да се увеличи възрастта за пенсиониране. Това може да намали разходите значително.
Също така вярвам, че регулаторните капиталови изисквания за банките и финансовите посредници трябва да бъдат много по-високи, отколкото са в момента. Поглеждайки назад, всяка криза от последните поколения е била парична криза. Нефинансовата част от икономиката на САЩ беше в добра форма преди 2008 г., например. Рухването на финансовата система срина нефинансовата част на икономиката. Ако натрупаш достатъчно капитал във финансовата система, шансовете за серийна, заразна несъстоятелност намаляват значително.
Ако се повишат капиталовите изисквания за търговските банки, например, от текушия среден процент от около 11% до 20% или 30% от активите им, банкерите биха оспорили с аргумента, че не могат да дават печеливши заеми при такива обстоятелства. Службата по контрол на валутата, датираща от 1869 г. обаче показва други данни. Тези данни показват, че степента на нетните приходи към собствения капитал на банките варира между 5% и 10% за почти всички години от историята на данните, независимо от нивото на собствения капитал към активите. Това предполага, че бихме могли постепенно да въведем по-високи капиталови изисквания без да намалим ефективността на финансовата система. Със сигурност вероятно ще има свиване на кредитирането, но, може би, тези заеми по всяка вероятност, изобщо не е трябвало да бъдат отпускани на първо място.
В обстановка на ултра ниски и негативни лихвени проценти, много мениджъри на резервни активи станаха големи купувачи на злато. Според вас каква роля играе златото като резервен актив?
Когато бях председател на Федералния резерв, често свидетелствах пред американския конгресмен Рон Пол, който е много силен застъпник на златото. С него имахме някои интересни дискусии. Казах му, че паричната политика на САЩ се опитва да следва сигнали, които биха били създадени от златния стандарт. Това е разумна парична политика дори и с книжна валута. В този смисъл, аз му казах, че дори и да се бяхме върнали към златния стандарт, политиката не би се променила кой знае колко.
Източник: World Gold Council, 2017
