Венецът на Афродита - митове за златото (част2)
<< Към част 1 - Венецът на Афродита - митове за златото (част1)
Сюжетите на много от митовете са свързани със златни ябълки. Донисий отглежда ябълково дърво и подарява златната ябълка от него на Афродита, което става повод за еротично символизиране на ябълката в гръцките митове. Нимфите хеспериди пазят в градината накрай света златните ябълки на вечната младост.
Златната ябълка от градината на хесперидите с надпис: „За най-красивата“, която богинята на раздора Ерида подхвърля на сватбата на героя Пелей, където са поканени всички богове освен нея, става ябълката на раздора. Хера, Атина и Афродита се скарват за това коя от тях е най-красива и тогава Зевс повелява Парис, синът на троянския цар Приам, да посочи победителката. Всяка от богините се страме да склони младежа на своя страна. Хера му обещава власт и богатство, Атина – военна слава и бойни победи, а Афродита – любовта на най-красивата жена – Елена. Парис дал ябълката на богинята на красотата и тя му помогнала да открадне Елена, жената на спартанския цар Менелай. Влюбените се скрили зад стените на Троя, а оскърбения Менелай започнал да събира войски за обсада на града. Така започва Троянската война.
В древногръцките митове златният овен се появява неведнъж. Атрей от Микена, като научава, че в стадото му се е завъдил златорунен овен, предложил на микенците да присъдят царския трон на оногова, който представи овена със златно руно като доказателство, че боговете са благосклонни към него. Междувременно брат му Тиест съблазнява жената на Атрей Аеропа, открадва с нейна помощ овена и го показва на събралите се. Атрей се обръща за помощ към Зевс и в знак на разположение той променя движението на Слънцето и другите светила. Изплашеното народно събрание избира цар Атрей и отмъщава на брат му за измамата и оскверняването на съпружеското ложе.
В гръцките митове често звучи клетвена молетва, положена върху съкровището, придобито чрез война или по фатален начин и носещо на своите притежатели нещастие и дори смърт. Такива са митовете за Хармония, Амфиарай и Алкмеон, обединени от темата за златната огърлица, изработена от Хефест. Тази огърлица причинява злини на всички, които я притежават.
Златото е източник на съблазън, наказвана с гибел. Прочутият строител и беотийски герои Агамед изградил заедно с брат си Трофоний храма в Делфи, светилището на Посейдон, двореца на Амфитрион, съкровищниците на царете Авгий и хирией. Но братята не устояват на устояват на изкушението: те правят таен проход и изнасят от царската съкровищница всичкото злато. Когато Агамед се озовава в поставения в хранилището капан, Трофоний, за да укрие самоличността на престъпника, му отсича главата. Но земята се отворила и погълнала убиеца.
Пленена от красотата на златния венец, жената на Кефал Прокрида му изневерила, и за да се спаси от гнева му, избягала пре цар Минос. Но възмездието я настигнало: вече сдобрен със завърналата се съпруга, Кефал случайно я убил по време на лов. Героят Тантал заплатил със задгробни мъки за престъплението си пред боговете, едно от които било, че откраднал златното куче от храма на Зевс в Крит и под клетва отрекъл да е извършил деянието си. По време на войната родителите на Полидор изпращат своя син при тракийския цар Полиместор. Съблазнен от донесеното от Полидор злато, царят го убил, на скоро сам загинал от ръката на Хекуба – майката на царския син.
За своята алчност платил и царят на Фригия Мидас. Веднъж при него довели пият старец, който се скитал из полята. В негово лице царят познал Силен, мъдрия учител на Дионисий, и му оказал големи почести. За благодарност Дионисий предлажил на Мидас да си избере каквото иска като награда. Царят пожелал всичко, до което се докосне, да се превръща в злато.
Едва когато се върнал в двореца, Мидас разбрал какъв ужасен дар е поискал от Дионисий. От най-малкото му докосване всичко се превръщало в злато. Златни ставали и богатите гозби, и хлябът, и виното. За да не умре от глад и жажада, Мидас започнал да моли бог Дионисий да му прости алчността. Дионисий се смилил и заповядал на царя да се потопи в бурните води на река Пактол и оттогава тя тече през златоносни пясъци.
