Венецът на Афродита - митове за златото (част1)

Символ на висша власт, златото е задължителен атрибут на боговете. В ослепително сияние се явява най-древното доолипийско божество – богът на слънцето Хелиос, изобразяван с пламтящи златни очи и със златен шлем. Той живее в златен дворец, заобиколен от четирите годишни времена. Денем Хелиос препуска по небето със златна колесница, а нощем в златна чаша преплува морето до мястото на своя изгрев.

Със златото е украсен Олимп – върхът в Тесалия, където живеят боговете: тук са разкошните златни дворци на Зевс и другите небесни обитатели; пътят към Олимп минава през златни врата, през които боговете влизат със златни колесници.

Златото е постоянен спътник на боговете олимпийци. Със златен дъжд се придружава раждането от главата на Зевс на богинята на мъдростта и справедливата война Атина. Във вид на златен дъжд Зевс се явява при хубавицата Даная, заточена от баща и в подземие. Вестителят на боговете, покровителят на пътниците и съпровождащият душите на умрелите Хермес е обут със златни крилати сандали, а Аполон му е дал златен жезъл, който има магична сила. От златното сияние е съпроводена появата на сина на Афродита – Ерос, бога на любовта, наричан също „златокрил“, „златовлас“, „подобен на златен вятър“.

Златото буквално обвива образа на Афродита – богинята на любовта и красотата, дъщеря на Зевс и съпруга на огъня Хефест. Афродита неизменно бива преставяна в митовете като „златна“, „прекрасновенчан“, „многозлатна“. Хорите (богини на годишните времена, дъщери на Зевс и Темида) са увенчали Афродита със златен венец, накичили са я със златна огърлица и обеци и дори боговете се възхищавали от нейната хубост.

Бляскавият златен венец на Афродита се споменава в много митове. С неговата помощ Ариадна, внучката на Хелиос, спасява своя възлюбен Тезей от тъмния лабиринт, в който живее чудовището Минотавър. Но влюбените не могат да са заедно: Ариадна е наречена да стане съпруга на бога на виното и виноделието Дионис. В деня на сватбата боговете подаряват на младоженката златен венец, станал впоследствие прочуто съзвездие.

Златото често фигурира в митовете за гериоте, покровителствани от боговете. В златна урна, направена от Хефест, край нос Сигей е погребан прахът на Ахил и Патрокъл – герои в Троянската война. Възхитен от смелостта на Херакъл, Хелиос му дава своята златна чаша за пътуване през океана. Изпълнявайки заповедите на владетеля на Микена Евристей, Херакъл намира златните ябълки на хесперидите и златния пояс на Иполита – цалицата на амазонките.

Със злато са награждавани и простосмъртните, приближени на боговете. Така например за хубавеца Ганимед, син на троянския цар Трос и нимфата Калироя, взет на Олимп за виночерпец, Зевс подарява на баща му златна лоза, изработена от Хефест. Минос синът на Зевс, който съдник на мъртвите в Аид, държи в ръцете си златен скиптър. От злато изобилстват земите на хипербореите – митичен народ, който живее далеч на север, близък на боговете и обичан от тях; в тази страна, която според Аристей и Херодот се намира до Рифейските планини (Урал), златото се пази от грифони – чудовищни животни с клюн на орел и тяло на лъф, „кучетата на Зевс“.

Към част 2 - Венецът на Афродита - митове за златото (част2) >>