Монета "Най- големите победи на Ферари, Жил Вилньов"

Жил Вилньов става част от света на Формула 1 след решението на Ники Лауда да се откаже от последните два кръга от шампионата през 1977 г.

Канадецът заема мястото му във Ферари и кара заедно с Карлос Ройтеман в Гран При на Канада и Япония. През 1978 г. вече е официален втори пилот на Ферари.

Успява да спечели първата си победа, и то пред родна публика – на новооткритата писта в Монреал, домакин на Голямата награда на Канада.

Понастоящем тази писта носи неговото име.

1979 г. е изключително успешна за Канадеца, който успява да завоюва второто място в шампионата. Съотборник му е Джоди Шектър, който става световен шампион през същата година.

През следващата година твърде много несполуки го преследват и той не успява да влезе в шестицата на генералното класиране.

Взема само две 5-ти места в Монако и Канада и две 6-ти в Белгия и ФРГ. Затова пък през 1981 г. си възвръща предишните успехи. Взема победи в Испания и Монако и става 4-ти в Белгия.

Състезанието на пистата Золдер Сиркуит в Белгия се оказва последно за Жил Вилньов.

По време на квалификацията за пол позишън на 8 май 1982 година, в третата си бърза обиколка Жил Вилньов се удря с почти максимална скорост в Марч-а на Йохен Мас. От тежкия удар, Жил излита заедно със седалката и се забива в предпазната ограда. Почива няколко часа по-късно в болница, без да дойде в съзнание.

Жил Вилньов е голямата слабост на легендата и създателя на Ферари Енцо Ферари, който след смъртта на канадеца е наистина потресен и престава да ходи на пистата.